Струпешка могила - разкази и легенди
Сведения
През 1985 година при при изграждането на телевизионния ретранслатор в местността, се прави път до билото на могилата, където се очертават основите на сградите от крепостта „Виноградец”. Тук е ималко много сгради и църкви. Имало е чешма за вода от водохранилище. Преданието говори, че има закопани седем товара Злато, това са седем натоварени катъра пот 140кг, мястото на съкровишето е на „1 куршум разтояние изтреля от езерото на изток.” Друга забележителност на струпешката могила е местността „Кошутин камък”.
» начало
Ситлина чешма
Легенда разказва:
Живели си тракииски племена мирно по своите села и махали, радвали се на обилните богатства с които ги дарила природата и пеели весели песни в прослава на времената. Но дошли римляните и ги поробили. Построили крепост на върха на Струпешката могила. Оградили цялото поле с каменен зид, От тази крепост наблюдавали 20 села, обхождали ги и събирали богатствата им. Ограбеното криели в подземие под крепостта. Изходът от едната страна биз затворен с железна врата и записан с камъни.
Не им стигнали ограбените богатства, но започнали да взимат и най-хубавото на тракииците – техните красиви девойки.
Легендата разказва как Римски воиник харесал най-хубавата и лична девойа на селото. Нейното име било Ситла. Римлянина много искал да спечели любовта на Ситла, но тя си имала либе, любовта й била несломима. Единствената надежда в него била да хване, отвлече и направи либето й роб, да го прати в гладиаторските борби и там да го погуби. След време, тя щяла да го забрави и по такъв начин да откликне на любовта на римлянина,
Било летен месец. Слънцето прежуряло околната зеленина и водата на езерото, в подножието на могилата притихнали в очакване на радостните песни на младите девойки тракиики. Във вечерна прохлада те берели късни летни цветя. Тези цветя потапяли във водата и вече оросените цвята поднасяли на младите момци. В смях и радост минавали чудните летни вечери. Езерната вода, чиста като сълза, приемала радостите и щастието и ги разнасяла надолу по пътя на клокочестия поток към р. Искър.
Когато нощта спотайвала дневния шум, младите по двойки, хванати за ръце отивалид а споделят сърдечен изблик в близките шубраки. Повела либето си и Ситла към долния край на езерото. Презкочила като кошута потока, обхваната в сияйна усмивка, с протегнати ръце за да приеме в обятията си любимия. Усмивката й рязко застинала, чували се само отдалечаващи се тежки стъпки на гора и нищо друго.
Затъгувала момата за своето либе, залиняла. Всяка вечер тя идвала на езерото и в вюти клетви по него хвърляла камъни, искала да го затрупа. Мимали години, езерото все повече и повече се запълвало, но изворът не спресъхвал. Водата била нужна на римляните, стаената омраза в сърцето на Ситла срещу тях, я накарало да се хвърли и да затули извора на езерото с тялото си.
В една ясна вечер, когато луната се оглеждала във водата на езерото, Ситла се хвърлила в дълбините му и повече не излязла от там. Престанало да блика от извора бистрата като сълза вода, постепенно малкото вода от езерото била затрупана, а хората се изселили на друго място.
Дошли нови племена по тези места, изгонили римляните. Един техен отряд конници пристигнал в подножието на могилата, спрели за почивка близо до някогашното езеро, разседлали уморените и зажаднели коне. Освободените животни се спуснали към някогашното езеро и започнали да ровят с крака. Ровили те, ровили, докато бликнала бистра вода. Поверето гласи, че Ситла разбрала, че те са отмъстили за нейната погубена любов и пуснала водата на езерото. Потекла отново по сколна езерната вода, носела тя сълзите на любовта, бликнали от очите на Ситла.
Хората построили чешма в няколко чучура наречена „Ситлина чешма”. До нея е пострена и ловна хижа.
И сега там идват туристи, мирни пътници за да отулят жажда, а местните овчари им разказват за голямата любов на тракийската девойка Ситла.
» начало
Кошутин камък
„Било през 14 и 15 век, турците запалили много села в тази част и с. Струпец. Хванали и избили семейството на най личната девойка на име Кошута. С помоща на единия си брат тя побягнала и се скрила в западната част на струпешката могила. За нещастие турската потеря ги открила, убила брат й, а нея искали да я потурчят. Тя побягнала, стигнала голям и висок камък, хвърлила се от него и загинала, но вярата си не дала. Признателните потомци нарекли в чест на нейния героичен подвиг местността „Кошутин камък.”.
Из летописните страници на историята четем, че името на село Струпец съществува от древни времена и е от името на владетеля на Римската крепост „Виноград” и върха на Струпешката могила – „Струпен”. Името остава непроменено през всички времена на развитие на селото.
» начало