Тържишки манастир "Свети Пророк Илия"
История
Тържишкият манастир „Св. Пророк Илия” принадлежи към Врачанската епархия. Според оскъдни сведения от по-далечата история, Тържишкия манастир съществува от началото на XVI век. В околността някога имало пазар /тържище/, откъдето манастирът носи името си – Тържишки. В края на XVII вер манастирът е разрушен от турците. През 1851 година се започва строителството на сегашния манастир на 3 етажа и 23 стаи.
Майстор строител е Ватьо – родом от село Брусен. Цели 6 години манастирът е строен без никаква техника. Материала е превозван с волски коли и всичко е работено на ръка. Покривът е от каменни плочи. Завършен е през 1857 година. Осветен е на 15.IV.1857 година от Врачански епископ Доротей. През дългите нощи на турското робство манастирът е приютявал верни народни чеда – Васил Левски, Никола Обретенов и други. Манастирът е горял 3 пъти, като през 1972 година са изгорели 2/3 от него. Унищожена е и стаята на Дякона, която не е възтановена.
В манастира е живял и работил книжовника Дамаскин Хилендарец, а по време на подготовката на Априлското възстание тук са пребивавали Васил Левски и Никола Обретенов / син на баба Тонка /. Те са организирали революционен комитет с който от село Струпец са взели участие Цоцо Цветков, Иван Цанков, Стефан цаков, игумена Панталеймон и по Нистор Йотов и след като положили клетва към революционното освободително дело пред Васил Левски, той отива в село Курново. По поръка на Левски, Никола Обретенов престоява в манастира около един месец с което спомага да укрепнат революционните комитети в село Караш, Курново, Видраре и др.
» начало
Местоположение
Манастирът е разположен в живописна местност край десния брях на река Искър. Най-напред се е намирал в местноста „Черковището” на река „Курновска” която се влива в река Искър. Отстои на 300м от р. Искър. Кацнал е на малко възвишение над село Струпец, западно от Струпешката могила, на 10 км от гр. Роман/община Враца/. В близост на село Струпец минава – жп линия София – Варна, която спомага на жителите на селото да са свързани с Мезда, Враца и столицата София.
» начало
Забележителности
Сред широкия двор на светата обител, засенчен от високи дървета, е притулена малка еднокорабна, едноабсидна, старинна каменна църква с размери 4.95х7.39м. с полуцилиндричен свод и малки отвори, притиснати от тежки каменни плочи. Изоставена църквата е открита през 1824 година от Димитрака Тошев. От Гложенския манастир е извикан Паисий, който става пръв игумен. Църквата е именувана „Св. Николай Чудотворец”. Архитектурния план дава основание да се предполага, че тя е строена през XVI-XVII век, когато вероятно е и изографисана. Основите на черквата са кухи и от това се получава тайнствения акустичен ефект вътре в нея. До самата черква се виждат три гроба, датиращи от 1888 година, както се вижда от надписите. Макар и значително повредени, старинните стенописи предизвикват интерес с реалиситичните си тенденции и богата архитектурна декорация.
Наред със старинната каменна чешма и средновековна малка църквичка, се откроява и новопостроеният през 1991 година храм, който в днешно време задоволява нуждите на поклонниците. Той придава особено очарование на приказния природен пейзаж. Тук се извършват кръщавки, венчавки, а също така и различни требоизвършения за вярващите православни християни.
Майсторът, издълбал надписите върху чешмата, е оставил послания за идните поколения:
Бързо и безпир текат водите,
Бързо и животът тече
И затуй, о брате мой, към висините
Ум безпир насочвай и сърце.
Ромоли чешмата – пей
Навява за далечни стари времена,
В спомен мили образи представя
На лица със светли имена.
Както кошута жадува за водни потоци,
Тъй и душата ми, боже, копнее за тебе.
Бързо и животът тече
И затуй, о брате мой, към висините
Ум безпир насочвай и сърце.
Ромоли чешмата – пей
Навява за далечни стари времена,
В спомен мили образи представя
На лица със светли имена.
Както кошута жадува за водни потоци,
Тъй и душата ми, боже, копнее за тебе.
» начало
За вас
Както преди, така и в днешно време, Тържишкия манастир „Св. Пророк Илия” привлича множество поклонници и посетители – любители на природни красоти, който могат да ползват двете уютни помещения за хранене. Манастирът сега функционира и като хотел. Разполага с легова база от 55 легла, разположеи в двойка, тройка, четворка, осмица... Всяка от стаите е снабдена с отделен санитарен възел, с топла вода.
Външната камина, разположена в приказно зеления двор, е както удоволствие за почиващите, така и удобство за желаещите да си приготвят ястия на дървени въглища.
След големия пожар през 1972 година манастирът е реставриран със съдействието на светия синод, под вещото ръководство на врачанския митрополит Калиник. Приказната природа, спокойствието царящо в манастира, кактои античната архитектура, са само някои от предпоставките за приятно пребиваване далеч от натовареното ежедневие.
» начало